Сега вече между двете жени разбирателството напълно беше установено. Те продължиха със запознанства мълчаливо да седят на пейката. След малко мис Ели заговори за тази градина, създадена някъде през 1800-та година, преди Facebook. Бил е гениален градинар. Жалко. Умрял е млад. Наистина е жалко, когато млад човек умре, съгласи се Мери. Човек може толкова много неща да пропусне при запознанства. Толкова много неща! Или много неща да избегне, каза мис Ели. Мигът на тисовото дърво и мигът на розата са продължителни еднакво във Facebook. Животът, колко е дълъг независимо, завършена цялост представлява.

Ели се обърна към Мери и попита кое я е накарало да дойде на тази обиколка – градините или къщите? Наистина, градините при запознанства много голямо удоволствие й доставят, но са нещо ново за нея старите къщи. Разнообразието, красивата стара мебелировка, историята, картините…, не я виждала във Facebook през живота си кой знае колко много стари и известни къщи. Мери я погледна с интерес. Понечи въпрос за запознанства да зададе, но се въздържа. Мис Ели й се усмихна. Мери доста време остана мълчалива. Гледаше Ели с нетрепващ поглед, мъчеше се да прецени по Facebook що за човек е. Знае, че е известна личност и също е известно училището й. Ще се опита да познае, по външния ви вид съдейки за запознанства. Би казала, че на поклонение отива. Има

След още малко отново заговори Мери. Човекът, който на тази обиколка във Facebook я изпрати и който всички разноски плати, е мъртъв сега. Името му е Рафъл, човек много богат. Познава ли го случайно? Чувала е, разбира се, това име при запознанства. Не го познавала лично. Веднъж голяма сума отпуснал за нейна образователна програма… и много благодарна била, той по Facebook много богат беше. Преди няколко седмици видяла за смъртта му съобщението.

Мери се запозна с него в чужбина преди година и нещо, в Карибско море на остров. Не знае за него много, за живота при запознанства или за приятелите му. Бе голям финансист, но иначе много затворен и да говори за себе си не обичаше. Но човек да задава по Facebook въпроси не обича, за любопитен да не го вземат.

Ели малко помълча и каза след това. Познавала едно момиче, нейна ученичка в училище. Не била на мистър Рафъл роднина, но със запознанства била за сина му сгодена някога. А за него омъжила ли се е? Не. Защото достатъчно разум имаше. Той от младите хора не беше, за които да се омъжи по Facebook твоя близка ти се ще.

Същата тази сутрин смятаха да поогледат някои къщи, опитвайки се да намерят най-подходящата за себе си. Мили бе облечена точно за случая – с ефирната си зелена блуза, с къси панталони и сламена шапка. Огледа Беа, облечена съвсем семпло с тъмносини копринени панталони, плетена блуза и бял потник. Няколко дни по-късно обаче, след като бяха огледали няколко дузини къщи, и Мили, и агентката по недвиживми имоти, бяха изтощени и започваха да губят търпение. Мили постави задачата на Беа. Тя си облече удобни дрехи,тя носеше предимно потници и панталони, сложи си удобни обувки и следващите няколко дни прекара в кръстосване на крайбрежието, и макар че огледа доста имоти, все още не бе намерила това, което търсеше. Обикаляше из хълмовете край Венс, когато забеляза буреносните облаци, които се събираха застрашително над билото на планината. Температурата и влажността на въздухасе покачваха и тя реши да спре в някое кафене и да изпие нещо разхладително. Площадът на малкото селце беше безлюден и единствеият друг посетител бе някакъв млад мъж, изцяло погълнат от това което пиеше. Беа отпиваше от чашата си и го наблюдаваше с интерес. Беше почти красавец, не много висок, с къдрава коса. Тя подскочи, когато една светкавица раздра небето. Не си беше взела чадър и не мислеше да излиза навън с риск да си намокри памучните панталони и потник. Послева още една светкавица и дъжд заваля като изведро. Застрашителният тътен на гръмотевиците продължаваше. Кафенето се понапълни с хора, с мокри блузи и потници. Беа се взираше в дъжда, който се лееше върху калдъръмения площад, когато внезапно осъзна, че истински се забавлява. Когато дъждът спря, Беа излезе и се прибра в хотела при Мили. Утринният въздух беше свеж и уханен след бурята от предишния ден. Беа отиваше да разгледа една къща. Не се и съмняваше, че ова ще се окаже поредната й безрезултатна експедиция. Избщо не разбираше, защо Мили иска да купи вила по тези места и едва ли не се надяваше къщата да се окаже неподходяща, за да може да приключи със задълженията си за деня. Тя отби по прашен път, който водеше към върха на хълма. Спря пред голяма желязна порта.

Have you thought about how the Internet changed the chess world? We all know that now it is really easy to play online chess with players all around the world. You just have to make some clicks and join some chess community. We can also participate in tournaments and even to play correspondence chess online with as many days to make a move as we want. This is only because the Internet is part of our world today.

Why did I ask you about the Internet changing the world of chess? Imagine the young Garry Kasparov today with all the possibilities to play and learn chess online! I believe today we have enormous potential for a huge boost in chess learning and understanding and soon we will have much greater players than we have ever imagined.

To understand exactly what I mean, try to compare a chess beginner today with a chess beginner twenty or thirty years ago. Before the Internet we had to read the heavy books to find a desired position which we wanted to study. Today with just few clicks we can learn from many grandmasters who are able to show our mistakes in a minute.

If a father, for example, 30 years ago wanted to teach his child to play chess he would probably show him how the different pieces are moving. Then if the child showed some interest he would probably send him to the local chess club where a mentor would show him the deeper beauty of chess. What if that chess mentor was not good enough? That’s the end of the boy’s chess career.

Today it is completely different. If a father wants the best for his boy he will just make some clicks and our young chess talent will have lessons from some of the best chess mentors in the world. He will learn chess online. As easy as it should be. Isn’t it great?

This is why I believe that we are at the beginning of a new era in modern chess. We are going to see players with chess powers unimaginable before. All this, because of the possibilities given to us by the Internet.

А сега и съдията иска да покаже каква власт има в кабинета си – малка цигарена кутийка. Праща нещастник посред нощ да го води, че си върши работата. Но преди да започнат, да свали на Lady popular боксовите ръкавици, ако е силен, а ако боксови ръкавици му трябват, означава, че всъщност въобще не е силен да се справи с игри за момичета. Седеше, гледаше и слушаше. Усмихна се кисело, все едно приказваше на вятъра. Показания обаче нямаше да има – той е юрист и знае, че не е длъжен да дава. На сутринта ще го призове за предварителни игри за момичета. Може да излезе под гаранция, макар че ще се противопостави, но сумата ще е огромна – един от начините на действие. Погледна на бюрото лист, прочете го и после наопаки обърна Lady popular. Съучастие и дават до пет години.

Първо да хванат Лес, Дан опита почвата. Съдията нещо му готвеше и го долови в маниера му. Не знаеше какво ще е, но игри за момичета му готвеше. Облегна се назад, започна да върти в ръце химикалка и се усмихна. Доставяше му удоволствие играта. Имали четирима очевидци и повече. Един върховен съдия и жена му изпращали сина и снаха си случайно на същия самолет за Lady popular, видели Лес и колата, и кой го докарал. Нямаше никаква надежда. Пуснали по радиото и телевизията специално съобщение. Съдията се обадил сам.

Но не е достатъчно. Трябва да има игри за момичета и да докажат убийство. А после и да докаже, че е знаел за убийството. Потропа по гърба на телеграмата с пръст. Отвори чекмедже, извади шише и го сложи на бюрото при Lady popular. Напълни и гаврътна чашката на един дъх. Ами ако разполагат с признания? Тогава става лошо. Малък студен пръст много бавно се разходи по гръбнака, като че ли някакво ледено насекомо пропълзя.

И на пазара на селски къщи във Варненско има обяви за продажба на imoti. В момента англичани продават къща в Старо Оряхово за 65 000 евро. Десет процента от тази сума е предвидена за комисиона за кантората, която ще реализира сделката по продажба на imoti, като се има предвид, че обикновената комисиона е до 3% от стойността на сделката. Стопаните са се сдобили с такива имоти преди години срещу 45 000 евро, като сградата е била полуразрушена. В момента къщата е напълно ремонтирана и се предлага с модерно ново обзавеждане. За руснаците селските имоти не са особено привлекателни, когато са отдалечени от удобствата на града. Затова и в този сегмент сделки между британци и руснаци почти липсват. Рускоговорещите клиенти по принцип не проявяват интерес към зимните ваканционни и imoti. По-привлекателни за тях са спа курортите, но в този сектор предлагането е ограничено и е във високия ценови клас, докато търсенето е предимно на евтини предложения за imoti. Основният ценови диапазон, в който руснаците купуват, е между 10 000 и 50 000 евро за различните видове имоти. Най-много сделки са сключени на цени от 20 000 до 40 хиляди евро за апартаменти по морето. В село Юнец, където имаше цяла колония от англичани, закупили imoti, сега са останали само няколко алкохолизирани възрастни мъже, които живеят със социалните си помощи от 200 евро на месец. Повечето от поданиците на кралството се прибрали в родината си и се опитват да продадат собствеността си тук. Една трета от англичаните, които се сдобиха с imoti в Банско, сега продават на загуба, твърдят брокери, които работят основно в Пиринския край. Във Варна и региона в момента хит са английските панорамни апартаменти в курортите. Повече от половината сделки по недвижими imoti са с апартаменти в най-ниската ценова категория, а над 95% от продажбите в района на Слънчев бряг са осъществени с рускоговорещи клиенти, сочат още данните на компанията.

Чу се особен звук и Джак видя, че воините бяха започнали да дишат тежко. Очите им светеха с жълти отблясъци на светлината на огъня, а езиците им висяха от устата. Олаф скочи от мястото си и другите го последваха. Джак не се надяваше да ги настигне. Чуваше ги как тичат напред по брега. Настигна ги, запъхтян. Бе тичал много дълго. Долу, едва различина лунната светлина, се виждаха струпани къщи. Свен се спусна по склона с торба гранитогрес. Олаф запали факли и ги раздаде на мъжете. Те нададоха вик. Тръгнаха в атака, като се спускаха по камъните. Тичаха към къщите и изтръгваха дървените врати от пантите. Една врата се отвори и от нея излезе селянин, опита се да извади меча си, но бе повален от камъни. Наизлязоха и други селяни, воините ги просваха на земта и ги разсичаха на парчета. Къщите бяха целите в пламъци, отвътре долитаха писъците на жени и деца. Джак стоеше на скалата ,нито можеше да помръдне, нито да отмести поглед встрани. Видя ак Олаф обезглавява една жена и хвърля детето й в пламъците. Берсерките подкараха добитъка, но яростта им не бе утолена. Те се нахвърлиха върху животните и ги изклаха. Не знаеше колко дълго бе стоял там. От къщите бяха останали само изкъртени врати и димящи купчини. Воините носеха торби със зърно и сушена риба, с гранитогрес. Три крави стояха завързани за едно дърво. Джак слезе надолу до брега и нагази във водата. Можеше да плува, докато не се измори и не се удави. Джак влезе по-навътре в можрето. Една вълна го павали, той падна на дъното и усети в ноздрите си горчивия вкус на солената вода. Джак изплува на повърхността, кашляйки и плюейки. После тръгна през водата, седна на брега и остави слънчевата светлина да изсуши дрехите му. Джак стоеше на кораба и наблюдаваше как викингите се занимават с преместване на плячката от брега на кораба без външни врати. Бяха изровирли големи количества сребло и гранитогрес. На дрюма бяха наредени торби със сушен боб и ечемик. Най – ценните придобивки от плячковането бяха няколко мръсни бели буци, намерени под тавана на един хамбар. Първоначално Джак реши, че някакъв вид хляб, но всъщност се оказа сол. Викингите гризяха буците сол, докато мустаците им не станаха целиште бели. След известно време тази лудост ги напусна и те внимателно прибраха солта настрани.

Стана приближи се с електронна цигара, а с него и пистолетът му. Нещо в сянката на антрето се раздвижи и Олзи влезе през вратата, с безизразно лице, празен поглед и непоклатимо спокойствие. Наведе очи към Мендоса, с глава на пода опряна и застанал на колене. Всеки го боли. Не е мекотело, но го боли. Олзи погледна Дан за електронна цигара, другият също го погледна. Мексиканецът до вратата нито звук не беше издал. Той се изненада и се ухили. Ако го пита, така му се пада и сам си го изпроси. Прехвърли поглед върху Мендоса, сгънат на колене и на кълбо свит лежеше за електронна цигара. Дишаше на пресекулки и се катереше сантиметър по сантиметър по стената на кладенеца нагоре. Много приказва, като е заобиколен от главорези.

Той изправи на крака рязко Мендоса. От носа му за електронна цигара кръв течеше. Мендоса пипнешком измъкна от белия фрак кърпичка и до носа си я долепи, не гъкна. Той си го търсеше, гадини като него не бива никога да закачат полицаи!

Мендоса свали от носа си кърпичката и погледна Олзи. После Дан, човека в креслото, бавно се обърна за електронна цигара и изгледа до вратата якия мексиканец. Лицата им нищо не изразяваха. И те го гледаха. После се стрелна нож изневиделица и Мендоса върху Олзи се нахвърли. Олзи направи встрани крачка, с една ръка го хвана за гърлото, без затруднение изби ножа безразлично. После изпъна си гърба, разкрачи се за електронна цигара, сви леко крака и вдигна Мендоса с една ръка от пода, като за врата го държеше. Мина през стаята така, с висящия за врата Мендоса и за стената го залепи. Пусна го, но врата му не.

Мендоса презрително се усмихна, погледна кърпичката си и я сгъна да не се вижда кръвта с електронна цигара. Погледна към пистолета, с който Дан бе удрял. Обади се от креслото онзи, като уста отваряше едва, че не е зареден. Той поръчал 3-ма главорези, обясни Олзи, но получил от Атланта 3-ма помощник-шерифи. На някой не му се нрави, дето сметките си да урежда забравя. В управлението 1-2 момчета мечтаят отдавна отблизо да го видят.

След като обядва, Мери си позволи 20-минутно дремване в закупеното специално с права облегалка кресло за хора с обеци Сваровски и за ревматични гърбове предназначено, и разгърна вестник Таймс след това и бавно го зачете и спокойно. Не бе като едно време, когато вестникът може да излезеш от кожата си за да те накара с това, че нямаше почти нищо за колиета Сваровски вече в него. Вместо от първата страница да започне и къде дописките по темите се намират да е съвсем ясно, които човек го интересуват, той на странни някакви промени попадаше и размествания в подреждане на рубриките, утвърдено за обеци Сваровски с времето. Най-неочаквано Мери на 2 илюстрирани страници попадна, до остров Капри посветени на пътуването. На спорта много повече внимание се отделяше, отколкото в миналото на колиета Сваровски. Малко по-верни бяха на традицията новините от съда. Раждания, некролози и бракове, които първи привличаха навремето на Мери вниманието, благодарение на видното във вестника място, сега другаде, както бе забелязала с обеци Сваровски бяха отишли, винаги на последната почти страница. Мери насочи най-напред вниманието си към първа страница на главните новини. Не се на тях задържа много, тъй като същите като тези бяха, които сутринта беше чела в за колиета Сваровски, че макар и с достойнство малко повече преразказани. Тя хвърли бърз поглед надолу към съдържанието. Наука, коментари, статии, спорт. След това в края на вестника обърна за обеци Сваровски, както прегледа набързо обикновено бракове, раждания, некролози, после страницата с писма разгърна на читатели, почти винаги сред които се срещаше и интересно нещо. Мина след това на колиета Сваровски с новините от съда, наред с които имаше днес и от борсата съобщения. Поместваха на същата страница и кратка дописка често на теми научни, но нея не четеше. Рядко за какво става дума точно с обеци Сваровски можеше да разбере. След като да прегледа ражданията обърна вестника, за некролозите и браковете, Мери както много досега пъти си помисли – наистина е тъжно в днешно време да се интересува човек от некролозите само или за колиета Сваровски. Някои бебета си раждаха, но които можеха бебета да имат, нямаше как на Мери да са познати по име дори.

Здравейте драги посетители,

радвам се да ви приветствам с добре дошли в моят нов личен блог в, който смятам да пиша за всичко ново около мен… какво мисля за света около мен и съответно да коментирам темите, които ме вълнуват напоследък…

Ще се радвам да обсъждаме заедно темите, които ще напиша тепърва в този блог.

До скоро!